Разчупване на духа на робство върху живота ни, с помоща на Истината и духът на непримиримост в нас

Тази година е сезон от Господа за този Дом, в който Св. Дух се занимава с духа на робство в нашия живот. Година, в която ние сме призовани да започнем да консумираме свободата си в Христос. Нека кажа в самото начало нещо, което всеки един от нас трябва винаги да помни -

Бог ни е създал свободни! Бог желае ние да бъдем свободни. Той желае да открием истината, която да ни освободи. Той ни е създал с желанието за свобода. Да искаш да бъдеш свободен е копнеж от Бога в твоето сърце.

Ако е без значение за теб дали ще си свободен или не, твоята диагноза е робство върху твоя живот. Когато говорим за истина, всички ние сме чували изказване от сорта: "Всеки си има своята истина..." Това е по-скоро изказване на хора, които не желаят да чуят истината. Те не искат да приемат нещо различно от това, което те мислят. Те могат да мислят, че са в истината, но в същото време да са в заблуда. Исус каза:
"Аз Съм Пътят и Истината и Живота"--Йоан 14:6 ст.

Разбирате ли, че не можеш да имаш пълната истина извън познаването на Христос?
Защото ,Той е Истината! Истината не е просто принцип само, но Личност!
Исус Христос държи пълният пакет от акции за истината.
Бог обича хората, които обичат истината!
Това как откликваме на истината решава нашата съдба. Не можеш да бъдеш истински свободен извън истината! Исус каза:
"Когато намерите истината, тя ще ви направи свободни."

Истината ни показва нашето истинско състояние и ни предизвиква да бъдем свободни. Понеже не можеш да бъдеш истински свободен, ако не си истински смел.
Аз вярвам, че Бог разчита на църквата днес да говори истината.
Да говориш истината не зависи от академична титла. Не е нужно да си професор за да кажеш на някой, че лъжата е грях. Зависи от това какъв е твоя морал (ценности) и дали познаваш и обичаш истината. Нека ви кажа нещо много важно:
-Църквата е призвана да говори истината не само в църквата, но и извън нея.
-Църквата е призвана да говори истината, която да донесе принципи за едно свободно общество, а не само за християнско общество!
-Истината е валидна не само за църковните общества, но и за обществото като цяло и всеки един човек поотделно.
-Истината не зависи от пол, националност, възраст, култура, тя е морален фундамент.
-Не можем да говорим за свобода, а да не говорим истината.
-Ако искаме да бъдем свободни ще трябва да си кажем истината.

Да кажеш истината не винаги е достатъчно, трябва някой да я приеме за да може да има резултат. Много често истината довежда до болка в нас, понеже тя "пише" диагнозата за нашето състояние. И тук е повратният момент за много от нас.

Колко готови сме да чуем истината за да преживеем освобождение?!

Истинската трагедия се състои в това, че много от нас не подозират дори, че са в робство. Духа на комунизъм (дух на робство) например, елиминира човека като фактор, който може да промени нещо. Има различни видове робство - политическо, икономическо, финансово, идеологическо, физическо, умствено, духовно.
Повечето видове робство са следствие от 2 вида робство - духовно и робство в ума. Духовното робство много често се наследява. То идва като наследство върху нас от поколенията назад. Примера с евреите е много показателен за това. В един момент те бяха свободни от физическото робство, но не бяха свободни отвътре. В техният дух и в тяхната същност те бяха роби. Да, те бяха излезли от Египет, но Египет не беше излязъл от тях. Робската система беше белязала дълбоко техния дух. За тях най-големия проблем през цялото време в пустинята беше какво ще ядат и пият, а не къде иска да ги заведе Господ.
В един момент дори те бяха готови да се върнат назад, отново в робството, отколкото да продължат към земята на свобода. Защо? Защото назад имаше някаква форма на сигурност за тяхното оцеляване. Те бяха готови да бъдат роби, но да имат хляб и вода.
Нека ви кажа нещо от Духа на Бога:
- Това, което ние мислим за сигурност в повечето случаи е само едно оцеляване.
-Това, което ние мислим за сигурно, може да бъде форма на робство върху нашия дух и живот. НЕ в сигурното, НО в неизвестното е скрита нашата свобода!!!

Затова Бог не вкара това поколение в обещаната земя. Понеже за тази земя трябваше да се води битка. Това старо поколение не беше мотивирано да се бие за тази земя, понеже не разбираше принципите на свобода. Не разбираше принципите, на които да изградят едно свободно общество. Понеже бяха роби отвътре. Системата на робство ги беше белязала дълбоко в техния дух. Това, което се случи с това поколение е, че Бог се грижи за тях в продължение на 40 г., но те не влязоха никога в съдбата си - земята на свобода.
Те не станаха поколение на съдба, поради духа на робство върху тях.
Те си умряха като роби.
Поколението, което влезе и завладя земята, и живя в свобода, бяха техните деца.
Аз имам един въпрос към родителите:

-Колко от вас сте готови да платите цената за свободата на децата си?
-Колко от вас сте готови да минете през предизвикателствата днес, за да помогнете пътя на свобода да стане по-широк за вашите деца?
-Колко от вас сте готови да се променяте и реформирате за да НЕ върнете децата си в робството от което вие самите сте излезли?

Нека ви покажа някои от последиците на робството върху духа ни:

Изход 6:5-9 ст.
- Бог чува нашето желание да бъдем свободни - 5ст
- Бог желае да ни освободи от робството върху нашия живот - 6ст
- Бог ни дава нова идентичност в Него -7 ст
-Бог има за нас място на свобода - 8ст
-Духа на робство ни пречи да чуем гласа на Бога и да приемем Неговата воля за нас -9ст

Днес върху духа на много християни има робство, поради духа на религия!
Този дух на робство се е предавал от поколение на поколение.

И днес можем да победим този дух , само с Исус Христос ----
-"Аз Съм Пътят и Истината и Живота"
и духът на непримиримост в нас --(Марк 10:46-52 ст.)
Божии хора, нека ви кажа - имаме спешна нужда да поискаме нашето духовно ДНК да се промени! Ние сме тези, които решаваме да живеем или на Божия минимум за нас, или на Божия максимум за нас. Някои от нас много бързо се съгласяваме със всичко, което идва до нас без да се борим, без да решим да преследваме това, което е в сърцето ни въпреки всичко.

Духът на непримиримост ще те кара да искаш нищо по - малко от Божието най - добро за теб!

 На църквата й трябва различна ценностна система, ако иска да бъде глава, а не опашка, да бъде отгоре, а не отдолу, да бъде за благословение, а не за проклятие! Твърде дълго време сме прехвърляли всичко на Бога и сме се съгласявали със всяко нещо, което е идвало до нас, без да се борим за онова, което наистина сме искали.

Бог е разпалвал духът ни с мечти с видения, но ние сме се страхували да ги преследваме. Позволявали сме на страха от хора и ситуации да спрат нашия вик на победа! За всеки наш провал сме намирали извинения вместо решения.

Толкова лесно сме се съгласявали с подхвърления залък хляб за оцеляване, вместо да изкараме вика на Яков, който каза: "Няма да те пусна докато не ме благословиш...". Нарича се непримирим дух!

 Духът на религия е убил в нас творчество, креативност, откраднал е силата ни за бой с лъжата за фалшиво смирение, вярата ни за това, че няма добро бъдеще за нас, и, че всичко добро е само в миналото. Духът на религия ни е убеждавал, че всеки, дръзнал да бъде различен, е враг, и трябва да бъде върнат отново в тълпата!

 Мога ли да адресирам до вас истината за състоянието на църквата днес!
Истина, която, ако се приеме, носи освобождение и дава шанс за различно бъдеще пред нас! Състоянието на църквата днес изобщо не отговаря на онова, което Бог говори и очаква от нея да бъде. Когато говорим за църквата, говорим за нас, хората, които я представляват, това, което сме ние всъщност.Ние обичаме да слушаме насърчителни проповеди, слово, от което да ни побиват тръпки, някой постоянно да ни говори за това, колко прекрасно ще е един ден в далечното бъдеще, да бленуваме за нещо, което ще бъде един ден, но не сега.

Това е теология, която насърчава да си заравяме главата в пясъка като щрауса, бягайки от всяка настояща реалност на предизвикателство.

 Призовавам ви към здрав разум днес за настоящото състояние, в което се намираме!

 Какво е състоянието на църквата днес?

 Голяма част от хората в църквите днес са апатични, дефанзивни, уморени, вечно оплакващи се, постоянно търсещи извинения в някой друг и никога в себе си. Мрънкането, хленченето  и оплакването са постоянно служение на някои християни.

Мрънкането е пустинен манталитет! Евреите за 40 г. в пустинята само това правиха - бяха вечно недоволни от всичко.

Християните в голямата си част са демотивирани - "а бе к'вото дойде, к'вото стане сега ... ами така се случи сега, какво да направя".

Това се нарича притъпено острие!!!

Хора, които вечно се нуждаят да ги мотивира някой, никога няма да постигнат нещо велико! Тези, които постъпват правилно само, когато някой ги гледа, също няма да стигнат много далеч.

Трябва да сме мотивирани отвътре, а не отвън..."пр. Вартимей и тълпата отвън..."

Освен хора на желание, трябва да станем и хора на воля! Само когато има предизвикателства срещу нас, тогава се изгражда нашата сила! Ако правим винаги това, което е лесно, ние ще останем слаби.

 В 1 Петр.5: 7 се казва:
"... и всяка ваша грижа възложете на Него,защото Той се грижи за вас..."

Словото ни казва да възложим грижите си на Бог, а не отговорностите си! Отговорностите си ние трябва да си ги поемаме, а не Бог.

Когато Бог ни благослови, с това идва и отговорност, която аз и ти трябва да поемем. Да искаш благословението е лесната част, но да поемеш отговорност е нещо, което развива характера. Вартимей беше готов да поеме отговорност след своето изцеление. Той знаеше, че след като прогледа, нямаше повече да може да живее на социални помощи и дарения от тук и от там. Трябваше да запретне ръкави и да работи здраво!

Имам един въпрос към вас - ще вземете ли решение да надвикате тълпата или ще млъкнете покорно и ще оставите Исус да си отиде от вас оставайки в слепотата си? Нарича се непримирим дух вътре в нас!!!

 Трябва да развием глад и жажда в нас за този различен дух, за да има поток от живот върху нас от Бог. За нашето състояние няма кой друг да поеме отговорност освен ние самите.
Всеки един от нас знае своите слабости, недостатъци и нещата, които му пречат да прослави Бога, и понякога единствената възможност да се отървем от тях е като ги намразим.

Духът на непримиримост в нас вика: "нищо по малко от Божието най-добро за мен" не един ден или някога, но днес и сега е възможно!

Някои от вас прочитайки това слово , може би си казва: "...ами аз съм си такъв, не мога да бъда друг, един такъв добричък, послушко съм, не е за мен това агресивно слово, което пасторът говори, аз съм си една добра овчица...".

-Защо не вземеш да събудиш лъва от Юда, който е заспал вътре в теб, и не Му позволиш да изреве, да надделее, да превземе с духа на непримиримост, вместо да ходиш в дух на апатия.
- Защо не вземете решение да живеете и да умрете по различен начин.
- Извън тълпата непримирими с нищо по малко от Божието най добро!
-Защо не решите да демонстрирате славата на Бога върху живота си на тази земя?
-Поколение маркирано да носи Неговата слава на земята!
-Не един ден, но днес и сега.
-Не архаична църква, но актуална такава.
-Без този "агресивен" дух в нас няма как да успеем да надвикаме тълпата.

Моля се сърцето ви да бъде отворено за това, което вярвам, че Святият Дух иска да открие.
"Господи, отвори сърцата на тези, които четат сега, за да чуят това, което Ти имаш да им предадеш. Нека Твоят Дух им даде откровение, приложение, разбиране и помазание за приемане, и нека да има раждане в нашите духове на това, което Ти искаш ние да бъдем и да извършим в името на Исус. Амин!" (Еф.1:18)

Източник:http://www.carmil.org/articles.html