АЗ ИМАМ В ГОДПОДА

 Аз имам радост, радост
в Господа, в Господа
Слава на Христа

Христос на Кръста
заради мен умря
Слава на Христа.

Аз имам радост, радост
в Господа, в Господа, в Господа
в Неговите рани бях изцелен,
Слава на Христа.

Аз имам вяра, вяра
в Господа, в Господа, в Господа
в Неговата кръв бях оправдан,
Слава на Христа.

Благодаря, благодаря сега,
благодаря в Господа
благодаря Му за благодатта
чрез вярата в Христа.

Аз имам вяра, вяра
в Господа, в Господа, в Господа,
благодаря Му за Духа Си Свят,
Който вмложи в мен.

Без любов ...

Ум без Любов прави човека хитър.

Вяра без Любов прави човека фанатик.

Чест без Любов прави човека високомерен.
Власт без Любов прави човека деспотичен.
Знание без Любов прави човека неотстъпчив.
Истина без Любов прави човека критикант.
Богатство без Любов прави човека алчен.
Възпитание без Любов прави човека двуличен.
Дълг без Любов прави човека раздразнителен.
Приветливост без Любов прави човека лицемерен.
Справедливост без Любов прави човека жесток.
Отговорност без Любов прави човека безцеремонен.
Сега разбирам по-добре написаното: 

"Остават тия трите: Вяра, Надежда и Любов, 

но най-голямата е Любовта." :)

“Разговор между две бебета”

 

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?
Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
Невярващото бебе: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
Вярващото бебе: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
Невярващото бебе: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот -пъпната връв – и без друго е твърде къса.
Вярващото бебе: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.
Невярващото бебе: Но никой не се е върнал оттам!Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
Вярващото бебе: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
Невярващото бебе: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
Вярващото бебе: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея, без Нея не можем да съществуваме.
Невярващото бебе: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама – следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
Вярващото бебе: Не, не мога да се съглася с теб.
Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят.
Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

По пътя към върха

Най-трудно е да стигнеш до върха на планината. Това изречение даде отговор на въпроса ми: „Защо е толкова трудно?” В мен се появи картина на катерещ се към върха човек. Виждах го да се изкачва по доста тясна пътека, която на места почти изчезва в отвесната скала. От едната му страна има бездънна пропаст, а от другата – скала. Пътят на места става толкова стеснен, че е невъзможно втори човек да дойде, за да помогне и е много опасно за катерещия се. Какво се случва на едно такова място? Първо, човекът е сам. Второ, може лесно да падне. Трето, нужна му е добра екипировка. Четвърто, за да успее, той трябва да копнее и да вярва, че ще стигне върха. Катерим ли се често по житейските си пътища? На какво е преобраз планината в живота ни? Има ли върхове, които искаме да покорим? Въпроси, чиито отговори ще е интересно да потърсим. Всеки с удоволствие би използвал широк и удобен път, където да развива 120 км. в час с бързата си кола. Това е любимият ни за пътуване вариант. Когато се движим по такъв път, ние дори не се замисляме за вероятността да стигнем до непроходима планина. Или просто очакваме тунела, през който да преминем. Но истината е, че рано или късно всеки от нас стига до планина, която е стръмна и трудна за изкачване. По този начин се тестват нашите сили и се калява устояването ни. Издръжливостта не може да се тренира с колата. Мускули се правят само като се катерим. Ето и подходящата екипировка: „Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и като надвиете на всичко, да устоите. Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии.” (Ефесяни 6:10-18). Това е животоспасяващата екипировка, която може да ни предпази от всяко зло и да ни подсигури успешно катерене. Какви планини катерим в живота си? Някои християни смятат, че с Господа всичко е розово и няма трудности, че никога не трябва да сме притискани или да преживяваме кризи от какъвто и да било характер. Не твърдя, че Бог ни строи планини от проблеми, нито мисля, че Той се опитва да прави живота ни труден. Обаче, планини неизбежно се изпречват на житейския ни път. Обстоятелствата понякога са непроходими планини, но Бог е Владетел на всичко. Вярата е спасителното въже, което Господ е промислил, за да ни издигне над обстоятелствата. Има разрешение на всеки проблем. Вярата ни пренася по стръмната пътека на нашия човешки ум, който понякога си въобразява повече отколкото трябва. Важно е да обновяваме ума си с Христовия ум, да „събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (II Кор. 10:5). Когато се изкачваме по планините, нека погледът ни да е насочен към върха, защото той е нашата цел. Вярвам, че изкачването ще е по-леко, осъзнавайки, че крайният резултат си струва болката. Когато има трудности, има и планини, но когато има планини, има и върхове за покоряване. Днес може би се чувстваш сам по пътя към върха, но Исус е с теб. Нищо, че не го усещаш и не виждаш промяната в обстоятелствата. Те непременно ще се променят, когато стигнеш върха в доверие към Господа и уповаеш на Него дори и тогава, когато е най-трудно. Внимавай, да не носиш излишни товари по пътя към върха, защото това ще затрудни изкачването ти. Ако сме пълни с безпокойство, това ще ни отдалечи от целта, но ако прегърнем мира, който никой човешки ум не може да разбере, върхът ще е само на крачка от пътя ни. Ако се катерим с пораженчески дух, ние никога няма да стигнем до целта, защото победата ще ни изглежда като една далечна и недостижима цел. Ние сме победители, защото Христос победи и можем да покоряваме върхове, защото Исус покори най-трудния връх – този на Голгота. На Него не Му беше лесно. На нас също няма да ни е лесно. Покореният връх на послушанието донесе живот. Преди това Авраам покори върха на покорството и донесе победата, уверявайки ни, че там, на върха, Бог ще промисли. Всеки връх си има име – и на земята, и в духовно измерение. Вдовицата от Серепта Сидонска изкачи върха на даването, като първо омеси хляб за Илия. Изкачвайки планината на даването, тя получи снабдяване не само за себе си, но и за сина си. В Господа имаме цялостно снабдяване. Вероятно си още в подножието на планината и трябва да покориш върха на упование и доверие в Господа. Може би ще ти стане по-леко, ако си спомниш за военачалника Нееман, който трябваше да се довери и да се покори на думите на пророка и да се изкъпе седем пъти в река Йордан, за да получи своето изцеление. А малкия Давид? Той изцяло упова на Господа, за да убие Голиат. Планините ще ги има по житейските ни пътища, но нека в трудностите да помним, че върховете са нашата цел. Христос е верният Водител. Дори и в катеренето към върха, когато пътеката е толкова тясна и стръмна, че никой човек не може да ни подпре, Той ще бъде с нас, държейки ни здраво със спасителното въже на вярата и водейки ни с търпение и милост към пълната победа. И така, до последния връх, когато ще ни вземе у Дома, за да се радваме завинаги на славната Му победа. Илияна Киркова Враца, 15.10.2011

КЕРВАНЪТ

Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.
Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я “вързал”, се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.

Същото е и при хората. Те всъщност са свободни чрез жертвата на кръста , но повечето от тях се остават да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете! Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани, като призовете името Исус и след като сте се се покаяли и разчупили всяко проклятие в живота си, чрез кръвта на нашия Господ, осъзнайте, че сте свободни.
Източник: http://vitezda.com

С Исус ти си в добри ръце!

7 ПРИНЦИПА за РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ

1. Създаден си за да разрешиш някакъв проблем на земят2. Проблемите са родилното място на необикновено развитие и нови взаимоотношенияa. Ти не можеш да работиш САМb. Около проблема ще намериш хора подобни на те3. Проблемът най-близо до теб е тайната врата към твоето развитие4. Наградите в твоя живот са детерминирани от проблемите за които разрешавашa. Не очаквай наградата преди да си решил проблемаb. Проблемът води до твоето благословение5. Решението да намериш решение на необикновен проблем ще освободи необикновена сила в твоя живот6. Ще бъдеш запомнен или с проблемите които решаваш или с проблемите които създаваш7. Този Който разрешава необикновените проблеми в твоя живот, заслужава почит.

Източник: http://vitezda.com

С Исус ти си в добри ръце!

СЛОВО-ОТКРОВЕНИЕ ОТ ГОСПОДА, ЗА ТЕБ ДНЕС !

"Служете на Господа от все сърце И НЕ СЕ

ОТКЛОНЯВАЙТЕ, защото ТОГАВА ЩЕ

ТРЪГНЕТЕ СЛЕД БЕЗПОЛЕЗНИ НЕЩА,

които

НЕ МОГАТ ДА ПОЛЗВАТ, ИЛИ ДА ВИ

ИЗБАВЯТ, понеже са суетни."

/1Царе12:21/

Когато си предан и верен да служиш на Господа от все сърце и с вяра, независимо от пречките и противопоставянето, проблемите и изкушенията, но Го следваш в пътя, който Той е определил за твоя живот, ще бъдеш благословен и щастлив в това!С твоите собствени пътища..,да си помогнеш първо за твоя земен живот,това ще те завлече в "Безполезните неща, които не могат да ползват, или да те избавят, понеже са суетни", казва Господ!

"При това те продължаваха да съгрешават и не вярваха, независимо от чудесните Му дела. За това Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. Когато ги умъртвяваше,тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно,и си спомниха,че Бог им беше канара и Всевишния Бог-техен Изкупител...... Защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му. "/Псалом78:32-35,37/
Така идва безсилието в живота ти срещу греха и срещу духовете на непокорството,идва гордостта и упованието в собствените ти решения и пътища. Духа на този свят,чрез всичко което те ограбва духовно:любовта към парите,удоволствията,
материалните придобивки,страстите на плътта, телевизионните демонични филми и сериали и др.завладяват твоя ум и твоята душа. А Божието Слово говори:"С цена сте били купени, не ставайте роби на човеци."/1Коринт.7:23/
Охладнялата любов е белязана от неприемане изобличенията на Божието Слово и поправленията чрез Божиите проводници!
"Който не люби,не е познал Бога,защото Бог е Любов!"/1Йоан4:8/
"И тъй спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и действувай според първите си дела, ако не, ще дойда скоро при тебе и ще дигна светилника от мястото му, ако се не покаеш."/Откровение2:5/
"Покаяние" от оригиналния език на който е писано евангелието, означава "промяна на ума".
"За това, така казва Господ: Ако се върнеш от тоя си ум, тогава пак ще те възстановя, за да стоиш пред Мене."/Еремия15:19/
КАК ВЪЗСТАНОВЕН, ТИ ЩЕ МОЖЕШ ДА СТОИШ ТВЪРДО ЗА ГОСПОДА И ДА УСТОЯВАШ ВЪВ ВСИЧКО?
Отговора е, когато с цялото си сърце и с целия си ум, последваш Своя Спасител и Господ-Исус Христос, и с постоянство, непрестанно, търсиш да общуваш с Него-всеки ден!
"В усърдието си бъдете не лениви, ПЛАМЕННИ ПО ДУХ, като служите на Господа!"/Римл.12:11/
/Бях подбуден от Божия Дух за това Слово,необходимо за всички нас-днес, човеците на последното време!/
Чрез Г.Янев

Размисли на Джордж Карлин за живота

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тази невероятно изразителна статия – толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември:
ЖИВОТЪТ СЕ ИЗМЕРВА НЕ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Запомнете! Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги! Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж Карлин

ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари.

Недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда,
Защото,макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига
кажи си наум кротко думата СТИГА.

И вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите думи усмивката твоя.
Защото, макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

Недялко Йорданов

КАМБАНАТА

К
а
м
б
а
н
а
Исус е Господ!
Аз добре зная кой съм!!!
Аз съм Божие дете. (Йоан 1:12)
Аз съм приятел на Исус (Йоан 15:15)
Аз съм съединен с Господ (1 Кор. 6:17)
Аз съм купен със скъпа цена. (1 Кор. 6: 20)
Аз съм  гражданин на Небесата. (Фил. 3 : 20)
Аз съм свидетел за Исус Христос (Деяния 1:8)
Аз съм сол и светлина на земята (Матей 5:13-14)
Аз съм светия, отделен съм за Бога (Ефесяни 1:1)
Аз съм част от тялото на Исус Христос (1 Кор.12: 27)
Аз съм свободен от греха и от смъртта. (Римл. 8:1- 2)
Аз имам достъп до Бога чрез Святия Дух. (Ефес. 2:18)
Аз съм освободен от всяко обвинение. (Римл.  8:31- 34)
Аз съм посланик на помирението с Бога. (2 Кор.  5:19- 20)
Аз съм седнал с Исус Христос в небесни места  (Ефес.2:6)
Аз съм избран да принасям траен плод в света (Йоан 15:16)
Аз съм утвърден, помазан и запечатан от Бога (2 Кор.1:21-22)
Аз не мога да бъда отделен от Божията любов. (Римл. 8:35-39)
Аз съм  уверен, че всичко съдейства за мое добро. (Римл. 8: 28)
Аз съм спасен, повярвал и кръстен в името на Исуса. (Марк 16:16)
Аз имам  достъп до Бога с увереност - чрез вяра в Него. (Ефес. 3: 12)
Аз съм храм на Бога (1 Кор. 3: 16) и имам пълнота в Христос. (Кол. 2: 10)
Аз съм  пръчка от истинската лоза, канал на Неговия живот. (Йоан 15:1- 5)
Аз мога да направя всичко чрез Исус Христос, който ме подкрепя (Фил.4:13)
Аз съм скрит с Христос в Бога (Колосяни 3:3) и аз съм оправдан (Римляни 5:1)
Аз съм съработник на Бога (1 Кор. 3:9, 2 Кор. 6:1) и съм Божие творение (Еф.2:10)
Аз съм уверен, че Бог, който е започнал добро дело в мен, ще го довърши (Фил. 1:6)
Аз съм изкупен и опростен (Колосяни 1:14) и съм осиновено Божие дете (Ефесяни 1:5)
Аз принадлежа на Бога!
А ти, скъпи приятелю,
знаеш ли ти кой си?
Следвай Христос!

Давай, сега!

Хайде!

„звъна” на тази камбана и да помним кои сме! С пожелание да бъдеш повече от победител във всяка ситуация чрез Исус Христос, нашия Господ: Поли

Идеята е взета от: http://www.watchmanbiblestudy.com/Christians.htm#Seven_Churches_in_the_Old_Testament

Господи, нека да бъда благословение днес

Господи, нека да  бъда благословение днес
за някой, който се нуждае от усмивка!
Помогни ми да открия навън самотния
и да остана с него, за да не бъде сам!

Нека Твоята скъпа любов да бъде изявена чрез мен!
Покажи им, че Те е грижа!
Аз искам да им кажа за Твоята любов,
И че Ти си навсякъде с тях.

Ще изслушам всичко, което се нуждаят да кажат;
с тях ще се смея или плача.
Ако са обременени и наранени,
те ще могат да разчитат на мен.

Ще изслушам техните минали спомени,
новините за техни семейства или приятели,
нещата, които са важни за тях -
ще им отделя време, колкото е нужно.

Моля Те, вложи в ума на някого,
че се нуждае от докосване и грижа.
И нека аз да бъда благословението,
от което те толкова се нуждаят!

И колкото повече Денят наближава,
аз ще Ти благодаря от цялото си сърце
за сладкото общение и усмивките,
когато двама от нас си сливал в едно!

П-р Даниел Розен

ЖИВОТЪТ

• Когато започнах да обичам себе си, открих, че мъката и страданията са само предупредителни сигнали за това, че живея против своята собствена истинност. Днес аз знам, че това се нарича "да бъдеш самия себе си".

• Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да обидиш някого, ако го принуждаваш да изпълнява собствените си желания, макар да знаеш, че не им е дошло времето и човекът още не е готов за това, въпреки че този човек бях аз самият. Днес наричам това "самоуважение".

• Когато започнах да обичам себе си, спрях да жадувам за друг живот и изведнъж видях, че всичко, който ме заобикаля сега, ме приканва да раста. Днес аз наричам това "зрялост".

• Когда започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства аз се намирам в точното място и в точното време и всичко се случва точно когато трябва. Така че мога да бъда спокоен. Днес аз наричам това "увереност в себе си".

• Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от своето собствено време и спрях да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само онова, което ми доставя радост и ме прави щастлив, нещата, които обичам и които развеселяват сърцето ми. Правя това по свой собствен начин и в свой собствен ритъм. Днес аз наричам това "простота".

• Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което вреди на моето здраве - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме дърпаше надолу и ме отвеждаше далеч от мен самия. В началото наричах тази позиция здравословен егоизъм. Днес аз знам, че това е "любов към самия себе си".

• Когато започнах да обичам себе си, престанах да се опитвам да бъда винаги прав. И оттогава започнах все по-малко да греша. Днес разбирам, че това е "скромност".

• Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Днес аз живея всеки ден, ден след ден, и наричам това "удовлетворение".

• Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ми пречи, че от него мога дори да се разболея. Когато обаче го свързах с моето сърце, той веднага ми стана ценен помощник. Тази връзка днес аз наричам "мъдростта на сърцето".

• Ние повече нямаме нужда от спорове, конфронтации, проблеми със самите нас и с другите хора. Дори звездите се сблъскват, а от сблъсъка се раждат нови светове. Днес аз знам, че това е Животът.

От Песен на песните.

1.     О, колко хубава си ти в Неговите очи,

Очи като на гълъбица,

Коса като стадо спускащо се от планина,

Зъби като на овце излизащи от къпане,

не липсващ ни един от нях.

Усните ти са като алена панделка,

от която капе мед,

мед и мляко има под езика ти.

2.    Страните ти са като разрязан нар,

Шията ти, като Давидовата кула,

Гърдите ти са, две сърнета близнета,

Нозете ти са като на кошута.

Цялата си хубава, прекрасна

и няма недостатък в теб.

3.    Ти си затворена градина, сестро моя,

с всякакви дървета с отбрани плодове,

доставящи благоухания на ливна, смирна, алое

и всякакви най-отбрани аромати.

Да, такава си ти в Неговите очи. Алилуя благодаря.

БЛАГОДАРСТВЕНА МОЛИТВА

1.     Отче Святи, Татко Наш,

в този утринен час,

отделена с молитва в Духа,

идвам да Ти се поклоня,хваля

благодаря и помоля.

2.     Отче, благодаря Ти за чудесата на Света,

който тъй прекрасно Ти съсздаде,

за нас го създаде – Твоите деца,

управители за тази Земя,

правилно да се грижиме за нея.

3.     Отче, благодаря Ти за красотите на Света,

за всичките светила и годишните времена,

защото Ти чрез тях ежедневно, ежегодно

я осветяваш, подновяваш, подмладяваш

и разкрасяваш за нас тазиТвоя Земя.

4.     Отче, благодаря Ти, че храниш ни ежедневно:

Очит, с красотите на Земята,

телата,  с плодовете от Земята,

душите, със Словата в Библията,

Колко от нас се обръщат и благодарят.

за това благодарение на Света,

което Ти от нас ожидаш ежедневно,

за всичките Твои блага, днес аз Те моля.

5.     Отче, благодаря Ти, че на Кръста

Христос за нас умря, за греха на Света,

На Голгота поради греха Го Ти остави,

но това дълго нетрая, заради Святостта,

завесата в Храма Ти се раздра,

          и Нова Ера започна в Христа-Алилуя.

6.     Отче, благодаря Ти, че Ти издигна Христа,

при Себе Си от дясно Ти Той седна в Небеса,

 така направи и с нас Твоите верни чада,

от дясно на Христа, в Небесни места, чрез Духа,

Благодаря, благодаря, благодаря и за това.

7.     Отче, Христе, благодаря Ви за Духа,

     Който е залог за нашата душа в Христа,

     чрез Него сме освободени, изцелени, спасен

     и  дарени с всичките Твои блага, благословения,

     мъдрости, откровения, чудеса, знамения

     и  отговори на всяка искренно търсеща Те душа.

8.     Отче, благодаря Ти за всички Твои милости,

     щедрости и блага към Твоите чада в Духа.

     О, колко страда душата на Христа,

     че Света не разбра, че и за тях умря,

     Той иска и с тях да сподели Своите блага,

     но Света ходи по своята си воля,

     не търси Бога и Неговата воля.

9.     Отче Святи, Татко Наш, Господи,

Благодаря Ти за всички думи

изговнорени към нас всеки миг и час.

Помогни в Христа чрез Духа,

да бъдем ние Твоите чада,

уред за добра употреба - пинсета  в ръакта Твоя,

да сеем на Света щедро -  любовта Твоя,

да избираме винаги правилно -  волята Твоя,

да можем спаси Света чрез силата Твоя.

Как ли ще стане това?

Когато в сърцата ни гори любовта Твоя.

10.      Благодаря Ти Отче, Исусе, Душе, Троице Пресвята,

За всички Твои към мене изпитания,

които ми  послужиха за изобличения,

поправления, наставления и  обновления,

навлизане в Твоите нови откровения,

видения, водителства, чудеса и знамения.

Благодаря ва всяка мъдрост, тълкувание и знание

на Твоите прекрасни Слова към мене.

Това са моите слова отправени към Тебе, Татко,

така Духът Ти ме води към поклонение,

вечно да е вдъхновено към Тебе моето хваление,

и все повече във времето- моето благодарение.

Отче, благодаря Ти с вяра вечно Твоя Даря

07 октомври 2011г.