По пътя към върха

Най-трудно е да стигнеш до върха на планината. Това изречение даде отговор на въпроса ми: „Защо е толкова трудно?” В мен се появи картина на катерещ се към върха човек. Виждах го да се изкачва по доста тясна пътека, която на места почти изчезва в отвесната скала. От едната му страна има бездънна пропаст, а от другата – скала. Пътят на места става толкова стеснен, че е невъзможно втори човек да дойде, за да помогне и е много опасно за катерещия се. Какво се случва на едно такова място? Първо, човекът е сам. Второ, може лесно да падне. Трето, нужна му е добра екипировка. Четвърто, за да успее, той трябва да копнее и да вярва, че ще стигне върха. Катерим ли се често по житейските си пътища? На какво е преобраз планината в живота ни? Има ли върхове, които искаме да покорим? Въпроси, чиито отговори ще е интересно да потърсим. Всеки с удоволствие би използвал широк и удобен път, където да развива 120 км. в час с бързата си кола. Това е любимият ни за пътуване вариант. Когато се движим по такъв път, ние дори не се замисляме за вероятността да стигнем до непроходима планина. Или просто очакваме тунела, през който да преминем. Но истината е, че рано или късно всеки от нас стига до планина, която е стръмна и трудна за изкачване. По този начин се тестват нашите сили и се калява устояването ни. Издръжливостта не може да се тренира с колата. Мускули се правят само като се катерим. Ето и подходящата екипировка: „Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и като надвиете на всичко, да устоите. Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии.” (Ефесяни 6:10-18). Това е животоспасяващата екипировка, която може да ни предпази от всяко зло и да ни подсигури успешно катерене. Какви планини катерим в живота си? Някои християни смятат, че с Господа всичко е розово и няма трудности, че никога не трябва да сме притискани или да преживяваме кризи от какъвто и да било характер. Не твърдя, че Бог ни строи планини от проблеми, нито мисля, че Той се опитва да прави живота ни труден. Обаче, планини неизбежно се изпречват на житейския ни път. Обстоятелствата понякога са непроходими планини, но Бог е Владетел на всичко. Вярата е спасителното въже, което Господ е промислил, за да ни издигне над обстоятелствата. Има разрешение на всеки проблем. Вярата ни пренася по стръмната пътека на нашия човешки ум, който понякога си въобразява повече отколкото трябва. Важно е да обновяваме ума си с Христовия ум, да „събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (II Кор. 10:5). Когато се изкачваме по планините, нека погледът ни да е насочен към върха, защото той е нашата цел. Вярвам, че изкачването ще е по-леко, осъзнавайки, че крайният резултат си струва болката. Когато има трудности, има и планини, но когато има планини, има и върхове за покоряване. Днес може би се чувстваш сам по пътя към върха, но Исус е с теб. Нищо, че не го усещаш и не виждаш промяната в обстоятелствата. Те непременно ще се променят, когато стигнеш върха в доверие към Господа и уповаеш на Него дори и тогава, когато е най-трудно. Внимавай, да не носиш излишни товари по пътя към върха, защото това ще затрудни изкачването ти. Ако сме пълни с безпокойство, това ще ни отдалечи от целта, но ако прегърнем мира, който никой човешки ум не може да разбере, върхът ще е само на крачка от пътя ни. Ако се катерим с пораженчески дух, ние никога няма да стигнем до целта, защото победата ще ни изглежда като една далечна и недостижима цел. Ние сме победители, защото Христос победи и можем да покоряваме върхове, защото Исус покори най-трудния връх – този на Голгота. На Него не Му беше лесно. На нас също няма да ни е лесно. Покореният връх на послушанието донесе живот. Преди това Авраам покори върха на покорството и донесе победата, уверявайки ни, че там, на върха, Бог ще промисли. Всеки връх си има име – и на земята, и в духовно измерение. Вдовицата от Серепта Сидонска изкачи върха на даването, като първо омеси хляб за Илия. Изкачвайки планината на даването, тя получи снабдяване не само за себе си, но и за сина си. В Господа имаме цялостно снабдяване. Вероятно си още в подножието на планината и трябва да покориш върха на упование и доверие в Господа. Може би ще ти стане по-леко, ако си спомниш за военачалника Нееман, който трябваше да се довери и да се покори на думите на пророка и да се изкъпе седем пъти в река Йордан, за да получи своето изцеление. А малкия Давид? Той изцяло упова на Господа, за да убие Голиат. Планините ще ги има по житейските ни пътища, но нека в трудностите да помним, че върховете са нашата цел. Христос е верният Водител. Дори и в катеренето към върха, когато пътеката е толкова тясна и стръмна, че никой човек не може да ни подпре, Той ще бъде с нас, държейки ни здраво със спасителното въже на вярата и водейки ни с търпение и милост към пълната победа. И така, до последния връх, когато ще ни вземе у Дома, за да се радваме завинаги на славната Му победа. Илияна Киркова Враца, 15.10.2011