Когато Бог Адам твореше
и ваяше красивий лик,
усмихваше се и шептеше
на Своя творчески език:
"Да имаш две очи, Адаме.
Знай, два са пътя на земята,
мисли! И сам избирай ти,
по кой да тръгнеш!
Давам ти и две уши,
с тях два гласа ти ще чуваш.
Единият към Мен приглася,
а другият - смъртта донася.
Да имаш две нозе, Адаме,
тръгни където щеш,
но знай - че който днеска мен познай -
ще пее в хор от ангели.
Блажен ще бъде той.
Давам ти и две ръце,
роб на двама господари не бъди!
Ръка в ръка със мен върви,
лицето Ми ще видиш ти!
Не искам ти да се погубиш,
но искам Мене да възлюбиш.
Да дойдеш и да кажеш:
"Боже, аз при теб оставам!"
За туй - ЕДНО СЪРЦЕ ТИ ДАВАМ!"
П.П. Моята 91 годишна баба Гиги все още рецитира това стихотворение в църква и ви поздравява с него.
и ваяше красивий лик,
усмихваше се и шептеше
на Своя творчески език:
"Да имаш две очи, Адаме.
Знай, два са пътя на земята,
мисли! И сам избирай ти,
по кой да тръгнеш!
Давам ти и две уши,
с тях два гласа ти ще чуваш.
Единият към Мен приглася,
а другият - смъртта донася.
Да имаш две нозе, Адаме,
тръгни където щеш,
но знай - че който днеска мен познай -
ще пее в хор от ангели.
Блажен ще бъде той.
Давам ти и две ръце,
роб на двама господари не бъди!
Ръка в ръка със мен върви,
лицето Ми ще видиш ти!
Не искам ти да се погубиш,
но искам Мене да възлюбиш.
Да дойдеш и да кажеш:
"Боже, аз при теб оставам!"
За туй - ЕДНО СЪРЦЕ ТИ ДАВАМ!"
П.П. Моята 91 годишна баба Гиги все още рецитира това стихотворение в църква и ви поздравява с него.


Няма коментари:
Публикуване на коментар